разбунила си

Речник на българския език

1. разбунила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

разбунила си е производна форма на разбуня (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. разбунила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

разбунила си е производна форма на разбуня (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).