разбунила е

Речник на българския език

1. разбунила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разбунила е е производна форма на разбуня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разбунила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разбунила е е производна форма на разбуня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).