разбунила

Речник на българския език

1. разбунила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разбунила е производна форма на разбуня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разбунила — мин. деят. св. прич. ж. р.

разбунила е производна форма на разбуня (мин. деят. св. прич. ж. р.).