разбунил
1.
разбунил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
разбунил
е производна форма
на разбуня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
разбунил —
мин. деят. св. прич. м. р.
разбунил
е производна форма
на разбуня (мин. деят. св. прич. м. р.).