разбунил

Речник на българския език

1. разбунил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбунил е производна форма на разбуня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разбунил — мин. деят. св. прич. м. р.

разбунил е производна форма на разбуня (мин. деят. св. прич. м. р.).