разбунели

Речник на българския език

1. разбунели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разбунели е производна форма на разбуня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разбунели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разбунели е производна форма на разбуня (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).