разбунел

Речник на българския език

1. разбунел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбунел е производна форма на разбуня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разбунел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разбунел е производна форма на разбуня (мин. деят. несв. прич. м. р.).