разбуляхте

Речник на българския език

1. разбуляхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

разбуляхте е производна форма на разбулям (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. разбуляхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

разбуляхте е производна форма на разбулям (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).