разбуляха

Речник на българския език

1. разбуляха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разбуляха е производна форма на разбулям (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разбуляха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

разбуляха е производна форма на разбулям (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).