разбуляло си

Речник на българския език

1. разбуляло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разбуляло си е производна форма на разбулям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. разбуляло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разбуляло си е производна форма на разбулям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. разбуляло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разбуляло си е производна форма на разбулям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).