разбуляло е

Речник на българския език

1. разбуляло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разбуляло е е производна форма на разбулям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разбуляло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разбуляло е е производна форма на разбулям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разбуляло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разбуляло е е производна форма на разбулям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).