разбуляла

Речник на българския език

1. разбуляла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разбуляла е производна форма на разбулям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разбуляла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разбуляла е производна форма на разбулям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. разбуляла — мин. деят. св. прич. ж. р.

разбуляла е производна форма на разбулям (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. разбуляла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разбуляла е производна форма на разбулям (мин. деят. несв. прич. ж. р.).