разбулило е

Речник на българския език

1. разбулило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разбулило е е производна форма на разбуля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разбулило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разбулило е е производна форма на разбуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).