разбулила е

Речник на българския език

1. разбулила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разбулила е е производна форма на разбуля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разбулила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разбулила е е производна форма на разбуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).