разбуждали

Речник на българския език

1. разбуждали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разбуждали е производна форма на разбуждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разбуждали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разбуждали е производна форма на разбуждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. разбуждали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разбуждали е производна форма на разбуждам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. разбуждали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разбуждали е производна форма на разбуждам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).