разбужда

Речник на българския език

1. разбужда — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разбужда е производна форма на разбуждам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. разбужда — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разбужда е производна форма на разбуждам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. разбужда — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разбужда е производна форма на разбуждам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).