разбудил си

Речник на българския език

1. разбудил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разбудил си е производна форма на разбудя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разбудил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разбудил си е производна форма на разбудя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).