разбудило

Речник на българския език

1. разбудило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разбудило е производна форма на разбудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разбудило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разбудило е производна форма на разбудя (мин. деят. св. прич. ср. р.).