разбудил

Речник на българския език

1. разбудил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбудил е производна форма на разбудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разбудил — мин. деят. св. прич. м. р.

разбудил е производна форма на разбудя (мин. деят. св. прич. м. р.).