разбудел

Речник на българския език

1. разбудел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбудел е производна форма на разбудя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разбудел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разбудел е производна форма на разбудя (мин. деят. несв. прич. м. р.).