разбръщолевял съм

Речник на българския език

1. разбръщолевял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разбръщолевял съм е производна форма на разбръщолевям (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разбръщолевял съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разбръщолевял съм е производна форма на разбръщолевям (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. разбръщолевял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разбръщолевял съм е производна форма на разбръщолевям (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).