разбръщолевял си

Речник на българския език

1. разбръщолевял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разбръщолевял си е производна форма на разбръщолевям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разбръщолевял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разбръщолевял си е производна форма на разбръщолевям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разбръщолевял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разбръщолевял си е производна форма на разбръщолевям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).