разбръщолевяло си

Речник на българския език

1. разбръщолевяло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разбръщолевяло си е производна форма на разбръщолевям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. разбръщолевяло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разбръщолевяло си е производна форма на разбръщолевям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. разбръщолевяло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разбръщолевяло си е производна форма на разбръщолевям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).