разбръщолевяло

Речник на българския език

1. разбръщолевяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разбръщолевяло е производна форма на разбръщолевям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разбръщолевяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разбръщолевяло е производна форма на разбръщолевям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разбръщолевяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

разбръщолевяло е производна форма на разбръщолевям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разбръщолевяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разбръщолевяло е производна форма на разбръщолевям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).