разбръщолевяли

Речник на българския език

1. разбръщолевяли — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разбръщолевяли е производна форма на разбръщолевям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разбръщолевяли — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разбръщолевяли е производна форма на разбръщолевям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. разбръщолевяли — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разбръщолевяли е производна форма на разбръщолевям (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. разбръщолевяли — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разбръщолевяли е производна форма на разбръщолевям (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).