разбръщолевял

Речник на българския език

1. разбръщолевял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбръщолевял е производна форма на разбръщолевям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разбръщолевял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбръщолевял е производна форма на разбръщолевям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разбръщолевял — мин. деят. св. прич. м. р.

разбръщолевял е производна форма на разбръщолевям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разбръщолевял — мин. деят. несв. прич. м. р.

разбръщолевял е производна форма на разбръщолевям (мин. деят. несв. прич. м. р.).