разбръмчало

Речник на българския език

1. разбръмчало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разбръмчало е производна форма на разбръмча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разбръмчало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разбръмчало е производна форма на разбръмча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разбръмчало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разбръмчало е производна форма на разбръмча (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разбръмчало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разбръмчало е производна форма на разбръмча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).