разбръмчал

Речник на българския език

1. разбръмчал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбръмчал е производна форма на разбръмча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разбръмчал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбръмчал е производна форма на разбръмча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разбръмчал — мин. деят. св. прич. м. р.

разбръмчал е производна форма на разбръмча (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разбръмчал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разбръмчал е производна форма на разбръмча (мин. деят. несв. прич. м. р.).