разбрицвал съм

Речник на българския език

1. разбрицвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разбрицвал съм е производна форма на разбрицвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разбрицвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разбрицвал съм е производна форма на разбрицвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. разбрицвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разбрицвал съм е производна форма на разбрицвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).