разбрицвал си

Речник на българския език

1. разбрицвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разбрицвал си е производна форма на разбрицвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разбрицвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разбрицвал си е производна форма на разбрицвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разбрицвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разбрицвал си е производна форма на разбрицвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).