разбрицвал е

Речник на българския език

1. разбрицвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбрицвал е е производна форма на разбрицвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разбрицвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбрицвал е е производна форма на разбрицвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разбрицвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбрицвал е е производна форма на разбрицвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).