разбрицвало

Речник на българския език

1. разбрицвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разбрицвало е производна форма на разбрицвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разбрицвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разбрицвало е производна форма на разбрицвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разбрицвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разбрицвало е производна форма на разбрицвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разбрицвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разбрицвало е производна форма на разбрицвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).