разбрицвала

Речник на българския език

1. разбрицвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разбрицвала е производна форма на разбрицвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разбрицвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разбрицвала е производна форма на разбрицвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. разбрицвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

разбрицвала е производна форма на разбрицвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. разбрицвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разбрицвала е производна форма на разбрицвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).