разбрицвал

Речник на българския език

1. разбрицвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбрицвал е производна форма на разбрицвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разбрицвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбрицвал е производна форма на разбрицвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разбрицвал — мин. деят. св. прич. м. р.

разбрицвал е производна форма на разбрицвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разбрицвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разбрицвал е производна форма на разбрицвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).