разбрицва

Речник на българския език

1. разбрицва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разбрицва е производна форма на разбрицвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. разбрицва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разбрицва е производна форма на разбрицвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. разбрицва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разбрицва е производна форма на разбрицвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).