разбрицала

Речник на българския език

1. разбрицала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разбрицала е производна форма на разбрицам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разбрицала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разбрицала е производна форма на разбрицам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. разбрицала — мин. деят. св. прич. ж. р.

разбрицала е производна форма на разбрицам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. разбрицала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разбрицала е производна форма на разбрицам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).