разбридвал

Речник на българския език

1. разбридвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбридвал е производна форма на разбридвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разбридвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбридвал е производна форма на разбридвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разбридвал — мин. деят. св. прич. м. р.

разбридвал е производна форма на разбридвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разбридвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разбридвал е производна форма на разбридвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).