разбойничествал съм

Речник на българския език

1. разбойничествал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разбойничествал съм е производна форма на разбойничествам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разбойничествал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разбойничествал съм е производна форма на разбойничествам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. разбойничествал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разбойничествал съм е производна форма на разбойничествам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).