разбойничествал си

Речник на българския език

1. разбойничествал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разбойничествал си е производна форма на разбойничествам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разбойничествал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разбойничествал си е производна форма на разбойничествам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разбойничествал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разбойничествал си е производна форма на разбойничествам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).