разбойничествало

Речник на българския език

1. разбойничествало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разбойничествало е производна форма на разбойничествам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разбойничествало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разбойничествало е производна форма на разбойничествам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разбойничествало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разбойничествало е производна форма на разбойничествам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разбойничествало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разбойничествало е производна форма на разбойничествам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).