разбойничествала

Речник на българския език

1. разбойничествала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разбойничествала е производна форма на разбойничествам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разбойничествала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разбойничествала е производна форма на разбойничествам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. разбойничествала — мин. деят. св. прич. ж. р.

разбойничествала е производна форма на разбойничествам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. разбойничествала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разбойничествала е производна форма на разбойничествам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).