разблял си

Речник на българския език

1. разблял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разблял си е производна форма на разблея (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разблял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разблял си е производна форма на разблея (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).