разблял е

Речник на българския език

1. разблял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разблял е е производна форма на разблея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разблял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разблял е е производна форма на разблея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).