разбляло е

Речник на българския език

1. разбляло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разбляло е е производна форма на разблея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разбляло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разбляло е е производна форма на разблея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).