разбляло

Речник на българския език

1. разбляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разбляло е производна форма на разблея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разбляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

разбляло е производна форма на разблея (мин. деят. св. прич. ср. р.).