разбля

Речник на българския език

1. разбля — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разбля е производна форма на разблея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. разбля — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разбля е производна форма на разблея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).