разблъскало

Речник на българския език

1. разблъскало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разблъскало е производна форма на разблъскам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разблъскало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разблъскало е производна форма на разблъскам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разблъскало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разблъскало е производна форма на разблъскам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разблъскало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разблъскало е производна форма на разблъскам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).