разбеснявал

Речник на българския език

1. разбеснявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбеснявал е производна форма на разбеснявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разбеснявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбеснявал е производна форма на разбеснявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разбеснявал — мин. деят. св. прич. м. р.

разбеснявал е производна форма на разбеснявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разбеснявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разбеснявал е производна форма на разбеснявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).