раболепничило

Речник на българския език

1. раболепничило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

раболепничило е производна форма на раболепнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. раболепничило — мин. деят. св. прич. ср. р.

раболепничило е производна форма на раболепнича (мин. деят. св. прич. ср. р.).