раболепничили

Речник на българския език

1. раболепничили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

раболепничили е производна форма на раболепнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. раболепничили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

раболепничили е производна форма на раболепнича (мин. деят. св. прич. мн. ч.).