пюрирахме

Речник на българския език

1. пюрирахме — мин. св. вр., 1 л., мн. ч.

пюрирахме е производна форма на пюрирам (мин. св. вр., 1 л., мн. ч.).

2. пюрирахме — мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.

пюрирахме е производна форма на пюрирам (мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.).